Записи от охранителни камери - доказателство в съда

Тук е мястото да се посочи, че надлежно приобщения по реда на чл. 159 НПК запис от охранителната камера от заведението, представлява веществено доказателство по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като има характеристиката на предмет, върху който са оставени следи от престъплението. В свои решения ВКС е имал повод да отбележи, че този вид доказателства - записи от технически средства са: „най-коректния и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи” /Решение № 368/11 г. по н. д. № 1778/11 г. на II н.о на ВКС/ и именно поради това, значението им за установяване на обективната истина не следва да бъде омаловажавано от съда. Несъмнено е обаче, че е налице значителна като обем и последователна съдебна практика, че такива записи могат да бъдат годно доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти. Константно е схващането, че направени снимки/записи от охранителни камери, съдържащи информация за инкриминираното деяние, представляват годно веществено доказателство и трябва да бъдат ценени от решаващите съдилища. Тези записи са т.нар. „случайни” - не са създадени с цел да обслужват наказателното производство или да заместят извършени, при нарушения на съответната разпоредба на процесуалния закон, действия по разследването. Доколкото същите съдържат съществена за изхода на производството информация и достоверността им може да бъде проверена чрез различни легални процесуални способи те не могат, а и не бива да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност (в този смисъл вж. Решение № 170/19.07.2013 година на ВКС, ІІІ н.о., Решение 185/10.04.2012 година на ВКС, ІІІ н.о. Решение № 384/22.12.2014 по дело №1103/2014 на ВКС, НК, I н.о., Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 116 по НОХД № 766/2009 г. на ІІІ н.о на ВКС и др.